Боровец: фрийрайд зони

Все по-популярно става карането в необработени терени. Това се дължи от части на модерната екипировка, която е оптимизирана за такъв тип терени, от части на мотивиращите снимки и клипове, които обикалят мрежата, както и на безспорния факт, че красотата на необработените зимни склонове носи своята магия, която лесно пленява. Това обаче крие и своите рискове и е необходима по-висока зимна култура, защото освен различна техника на каране, се изискват и много по-дълбоки планинарски, и в частност зимни познания.

Естественият път на всеки желаещ да практикува свободно каране започва през най-близките до пистите зони. Тъй като не всеки терен е подходящ и винаги има своите особености, искаме да ви запознаем с най-използваните места за фрийрайд в района на Боровец.

Лифтовете на курорта дават лесен достъп до зони за свободно каране, а с малко ходене можете да стигнете и до по-закътани и неизползвани спотове. Разнообразие от склонове с различен релеф, подходящи, както за начинаещи, така и за експерти.

Курортът Боровец е оборудван със станция за проверка изправността на личните лавинни уреди намираща се на горна станция на кабинков лифт.

Съвместно с BEFSA, в Боровец е разработена карта, на която са показани лавинноопасните зони, най-важното, което трябва да се знае и степените на опасност. Тази информация я има, както на сайта на курорта, така и чрез физически табели във високата част на планината: Горна станция на кабинков лифт и лифт- Маркуджик 2.

Най-лавинноопасните зони са обозначени, но не забравяйте, че карането извън пистата е на собствена отговорност и при взимането на решение да карате по такива терени разчитате предимно на себе си и на хората, с които карате.

Освен лавините, има още много други опасности, които дебнат извън писитите. Снежни капани, прагове, и други покрити с малко сняг препятствия могат да превърнат спускането ви от рай в ад, затова трябва да знаете предварително къде отивате и винаги да сте с хора, които имат повече опит от вас.

Имайте предвид, че курортът не носи никаква отговорност за терените встрани от пистите и излизането от тях е на ваша лична отговорност. Там не важи застраховката ви, включена с лифт картата и не можете да разчитате на организацията на курорта.

Задължително е да имате планинска застраховка, която да покрие разходите и при необходимост да ви бъде помогнато.

За да поемете към подобни места е задължително да сте изкарали курс по лавинна безопасност – не само теоретичен, но и практически, както и да сте натрупали солиден опит с каране на писта, избор на правилна линия, техники на каране, на и извън писта, и други необходими умения, за да се чувствате уверени, че ще се справите.

Независимо дали се движите в лавинноопасни терени или в такива със значително по-малък риск е задължително да сте снабдени с лавинни атрибути – пипс, сонда и лопата, както и да са обучени да ги ползват. Комлекта се използва не само в лавини, а и при загубване, изпадане в снежни капани и при необходимост от оперативни действия, така че изрази като „аз карам само в гората“ или „днес е стабилно“, не са никакво оправдание, за да не са във вас.

Силно препоръчителни са и курсовете по зимно планинарство, които биха ви дали основа от знания за поведение в планината, безценни, ако искате да се занимавате със свободно каране.

Запознайте се с базови правила за лавинна безопастност.

Повечето от извънпистовите места за каране изискват добра снежна покривка, а някои от зоните и точна информация за лавинната обстановка, която може да се добие само, чрез лавинен профил. При всички положения извънпистово каране трябва да се предприема само след ясна оценка на възможностите ви като карач, подходяща екипировка и в компанията на адекватни хора.

Когато карате в такива терени без липса на достатъчно знания, излагате на риск себе си и останалите около вас.

Как се търси затрупан от лавина

Ако сте начинаещ извънпистов карач, следвайте следните два съвета:

Първо усвоете основни техники на каране в дълбок сняг близо до пистите.

Информирайте се непрекъснато и изучавайте планината –  свободата е скъпа и изисква знание!

Долна Зона

1. Над Фонфон

Една от най-известните и лесни зони за свободно каране на Боровец е от връхчето над писта Фонфон. За да стигнете дотам, трябва да се спуснете от горна станция на кабина. След спускането на стръмната част на писта Харамията трябва да се отбиете вдясно точно преди стеснението на пистата. От там 5-10 мин. ходене нагоре ще ви отведе на върха. Отгоре имате възможност да се спуснете към Ястребец по необработента част на пистата или да хванете рида от дясната страна на писта Фонфон в посока връх Иконостаса. Преди върха трябва да изберете подходяща посока по склона, в скиорско ляво, за да се върнете към кабината. В долната част склона е по-стръмен, а растителността по-гъста, затова, ако сте начинаещ ви предлагаме да се върнете към пистата около средата на склона, за да избегнете по трудния участък в долната част.  Важно през цялото спускане е да следите долната част на писта Фонфон и междинната станция на кабинка, за да не слезете прекалено ниско. Не препоръчваме карането да се прави при слаба видимост.

2. Под лифта Ястребец Експрес

Най-лесният и достъпен терен за фрийрайд е директното спускане под седалковия лифт „Ястребец“ Експрес. Склонът има приличен наклон, а естественият релеф от двете страни могат да направят спускането изключително приятно особено, ако се кара с по-висока скорост. На места, може да се навлиза и в гората отдясно. Спускането свършва с пресичането на ски пътя, свързващ пистите Ястребец 1 и Ястребец 2. Проблемът на това каране е, че е много достъпно и само първите карачи могат да се възползват от хубавия сняг. Наклонът е умерен и го прави добро място да развивате уменията си за каране в необработен терен. Ако обаче сте абсолютни начинаещи в неотъпканото, по-добре не влизайте там – само ще бедствате, разваляйки снега за хората, които знаят как да го използват, и които е много вероятно да ви видят от лифта и да получите похвала към майка ви за паудър възпитанието ви.

3. Ивица между Фонфон и Ястребец 1

Влизането става директно от горната част на Ястребец 1, скиорско дясно по посока междинна станция на кабинката. Теренът в началото е с по-рядка растителност. Релефът изисква добра снежна покривка, защото на места има скрити храсти и клекове и има риск от спъване и контузия. Теренът е стръмен и с доста растителност, което изисква да имате отличен контрол на каране и прецизност в управлението. Мястото не предполага загубване, защото естественият наклон ще ви изхвърли на писта Фонфон или кабина. При хубав сняг склонът предразполага за каране на скорост и скачане през снежните „гъби“. За по-дългите линии се държи направление скиорско ляво, а излизането е на междинна станция на кабината. От там можете да се придвижите по ски пътя или с 2-3 минути ходене да излезете обратно към Ястребец 1, достатъчно високо, за да хванете лявата горската ивица, ако държите да продължите да карате през необработени терени.

4. Ивица между Ястребец 1 и Ястребец 2

Влизането е от пистата Ястребец 1, малко под нивото на междинна станция на кабинката. Преминавате равната част на пистата и в началото на стръмния участък, се отбивате в скиорско ляво. Периметърът представлява горски пояс с просеки, които се редуват с по-гъсти части. Гората е стръмна, пълна със затрупани дънери, които при достатъчно сняг могат да се скачат, карането е изключително забавно и приятно. Пресичате първата връзка между Ястребец 1 и Ястребец 2 и скиорско дясно можете да хванете отново гората, като се излиза чак на долния ски път свързващ пистите. Препоръчително е първото каране на този спот да е с някой, който го е минавал, защото при неточност има вероятност от попадане в гъсти части на гората!

 5. Плажът

Една фрийрайд класика, която за съжаление не работи всяка година. Заходът е от горната станция на кабина, право надолу, посока Мусаленска пътека. Представлява огромен склон покрит с клекове и постоянен наклон, за който трябва голямо количество сняг. Ако след средата на склона се държи направление леко вляво, спускането може да се удължи и да се хване част от горската част над Мусаленска пътека. Едно важно уточнение – ако се поеме наляво твърде рано има опасност от натъкване на високи скални прагове и тогава трябва да се върнете обратно! Мястото е в непосредствена близост до ски пистите, но е доста диво и изисква повишено внимание. В местността преди години, в началото на пролетта, скиор се натъкнал на мечка, току що събудена от зимен сън. Човек трябва да има едно наум преди, да се насочи към тази зона, защото никога не знае какво се крие под затрупаните храсти и дървета, върху короните на които често караме.
Втората част от спускането е в по-гъста раститителност, с по-голям наклон и преминаването му е предизвикателство, дори за опитни карачи. Една от най-големите опасности на този склон са снежните капани и дупки, в които може да попаднете, дори само, ако решите да спрете на неподходящо място. Невино по-енергично сядане по дупе в такива терени може да бъде опасно за живота ви, защото е много вероятно да пропаднете в основата на дърво или клек, а снегът отгоре ви да ви затрупа, без шанс никой да види или чуе, че има проблем! Въпреки, че теренът тук не е с висока степен на лавинна опасност, определено е за ниво експерти, които имат сериозен опит в ориентацията, избора на линия и безкомпромисен контрол в карането си.

Препоръчително е първото спускане да е с някой, който познава терена!

Горна зона

1. Клековите полета около Маркуджик 2А, 2Б и Маркуджук 3 

Една лесна и бърза зона за извънпистово каране. Голяма част от зоната може да се достигне със седалковия лифт на Маркуджик 2, но за пълен достъп е добре да се качите с тройката. Гледайки отгоре, от ляво- надясно, наклонът става по-голям, а склонът съответно по-игрив с образувани естествени фийчъри от релеф и затрупаните клекове. По-лявата зона е добра „площадка“ за скиори и бордисти, които тепърва навлизат във фрийрайда. Скиорско дясно от линията на влека Маркуджик 3, там склонът е най-стръмен и е първата цел на по-опитните извънпистови карачи след снеговалеж. Тъй като се кара предимно върху поле от клекове тази зона изисква доста сняг и започва да „работи“ чак в разгара на сезона. Опасностите тук са свързани с по-гъстите и стръмни участъци, където може да се натъкнете на снежни прагове и дупки.

2. Лавината

Може би най-популярният склон в горната зона, разположен скиорско дясно от Маркуджик 3. Слиза се от влека и се прави силен десен траверс до страничния хребет. Макар лесно достъпен и наглед лек склон, това е силно лавиноопасна зона, която често се подценява, но е взимала жертви в това число и опитни планинари, като хижаря на х. Мусала. Трябва много добре да се прецени лавинната обстановка преди да се кара по въпросния хребет. Вариантите на спускане след траверса са право надолу по широкия склон, който представлява своеобразен разлят улей или по самото ребро. Пускането по реброто е по-интересно и технично, особено в долната част. Релефът предлага скали, подходящи за дропове. След снеговалеж придружен от силен вятър почти винаги се образуват снежни дъски на подветрения десен хребет. Имайте предвид, че дори само 10 метра широка навявка може да тръгне и е достатъчна, за да ви покрие, ако минете не където трябва и не както трябва. Освен лавините от клиповете има и по-малки снежни свличания, които също могат да бъдат фатални. Задължително е карачите да са снабдени с лавинни атрибути – пипс, сонда и лопата, както и да са обучени да ги ползват. Това не е място от което да започнете, макар да е лесно достъпно!

3. Беккънтри зона

За по-опитните беккънтри карачи алтернативен вариант за спускане е склонът над хижа Мусала, което обаче изисква изкачване по билото от Маркуджик 3 към връх Алеко до първото предвършие. Пътят е сравнително лек и кратък.

Склонът образува широк улей с по-стръмен наклон, който също е силно лавиноопасен и е задължително карачите, които ще изберат този вариант на пускане да имат богат опит в извънпистовото каране и тренинг за боравене с пипс, сонда и лопата. Ако не са ви омръзнали всички други описани зони, не препоръчваме да се запътите на там!

Съветваме ви за подобни спускания да сте оборудвани с ABS раница!

Вижте въздействащият филм Смъртоностна пудра, за лавинен инцидент при спускане от Мусала

В района на Боровец има и още специални фрийрайд зони като горите около лифт Ситняково и дългото спускане към Бели искър, за които обаче ще ви е нужна помощта и насоките на местните карачи, затова ще спестим подробностите за тези места тук.

Маркираните зони на картата дават обща насока за района, но не са базирани на GPS координати. Безпроблемното изпробване на маршрутите зависи от вашия опит в извънпистовото каране и ориентация в планината и е на ваша отговорност!

Ако се интересувате от конкретни маршрути и по-задълбочена инфрмация по темата може да потърсите книгата Skiing the Balkans, сайта на БАССЕС и Българска Лавинна Асоциация.