Да се справиш със студа и дори да успееш да водиш сравнително нормално съществуване при екстремно ниски температури, е талант, който малцина притежават. Това се отнася както за хората, така и за животните.
В най-студените части на Земята, където смразяващите температури са често срещано явление, техниките на адаптация на животните са от съществено значение за оцеляването им. Животните, които издържат на полярните зими, преживяват дълги периоди при екстремно ниски температури, благодарение на някои невероятни техни качества.
Ето кои са едни от най-подготвените сървайвъри в животинския свят.
Арктическа земна катерица
Въпреки че и други бозайници са способни да оцелеят при екстремно ниски температури, благодарение на пухкавите си козини и хибернетичния сън – една от най-забележителните техники за оцеляване в природата – никоe от тях не умее да се изключва за зимата така ефикасно, както арктическата земна катерица, обитател на тундрата.
Подобно на други животни и този вид може да понижи телесната си температура под точката ѝ на замръзване, достигайки до -2,9° C, което е същински рекорд сред бозайниците. Но истински впечатляващата адаптация се случва в мозъка на катерицата – на всеки две-три седмици от зимния си сън тя може да прекъсне нервните си връзки (синапси) и да ги свърже отново, щом се събуди и затопли. Само два часа след събуждането, мозъкът ѝ започва да функционира нормално, а според руски учени след зимния сън той даже работи по–добре.
Полярна лисица
Полярната лисица издържа на мразовития студ, преживявайки месеци наред при температура под -20 градуса по Целзий, благодарение на някои наистина интересни техники на адаптация. Една от тях е свързана с цвета на пухкавата ѝ козина, който през зимния период се променя от кафяв на бял. Самата козина пък пораства с до два пъти повече от обикновено, за да пази по-топло през зимния сезон.
ВИЖТЕ ОЩЕ: 3500 км през Арктика за 76 дни: Подвигът на една полярна лисица
Северноамериканскa дървеснa жабa
Вид дървесни жаби (Rana sylvatica), обитаващи Аляска, се справят със зимните екстремно ниски температури от минус 28 градуса по Целзий като замръзват и оцеляват в това си състояние. Преди да замръзнат предвидливо са подготвили леговища от изгнила пръст и паднали листа, където остават скрити докато студът отмине.
При лабораторни експерименти учени установяват, че ако жабите бъдат замразени до степен, в която 70 процента от телесната им вода се превръща в лед, те могат да се възстановяват. Това се случва благодарение на глюкозата и уреята, с които жабите обгръщат клетките си, за да избегнат клетъчната смърт по време на минусовите температури. По този начин се образува своеобразен антифриз, а температурата на тялото се понижава до такава, при която жабите би трябвало да умрат. Щом настъпи затопляне организмът им възвръща нормалните си функции за не повече от ден.
Виж и съветите ни за справяне с екстремно ниски температури
Бръмбар Upis
Бръмбарът Upis, населяващ Аляска се слави с необичайно висока студоустойчивост до минус 75 градуса по Целзий. За да се справи с риска от замръзване при екстремно ниски температури, насекомото Upis ceramboides търси сухи дървесни пукнатини и избягва влагата. Благодарение на специфични студоустойчиви молекули, наречени ксиломанани, Upis предпазва клетките си от образуване на вътрешни кристалчета лед.
Студоустойчивите молекули прилепват към клетъчните мембрани и така предотвратяват образуването на микроскопични кристали лед в организма. Според учени от Аляска тези молекули представляват вид биологичен антифриз, в който виждат възможност за разработване на технология за продължително съхраняване на биологични материали.
Тардиградa (бавноходкa)
Наричани още водни мечки, тардиградите са едни от най-издръжливите същества, обитаващи Земята. Микроскопичните сървайвъри живеят общо-взето навсякъде – от висините на Хималаите (на височина от около 6 000 метра) до океанското дъно (на дълбочина над 4 000 м). Без значение каква е температурата наоколо, тези микроорганизми са практически неунищожими – могат да оцелеят при огромни количества радиация, пълна дехидратация и дори във вакуума на открития Космос. Способни са да преживеят при температура, при която атомите и молекулите спират да се движат, т.нар. „абсолютна нула“( около -273° C), както и при температура от 150° C – доста над температурата на кипене на водата.
Една от суперсилите им се състои в способността им да дехидратират телата си напълно. Бавноходките прибират главата и крайниците си, изхвърлят водата от телата си и се свиват на топка. Учените са установили, че могат да се съживят от това дехидратирано състояние след повече от 30 години, с което миниатюрните същества определено държат рекорда за екстремно оцеляване.
Последвай 360° и в Инстаграм, за да не изпускаш нищо важно от света на приключенията и аутдор спортовете!
