Връх Меру (на санскрит: मेरु), наричан също Шумеру) , се превежда като „Съвършеният Меру“ или „Махамеру“ т.е. „Великият Меру“. Той е еднакво свещен както за индуистите и джайнистите така и за будистката космология като център на всички физически, метафизически и духовни светове.
Меру е считан за митичната ос на света в индуистката митология.
Митичният Меру съответства на една планина на десния бряг на езерото Манасаровар, която днес се нарича връх Кайлаш. Върхът представлява 6660 м гранитна стена, покрита с лед и остри, скални зъбери. Планината има три върха: южен – 6660 м., централен – 6,310 м. и северен 6 450 м.
Източната стена на Меру (Shark fin peak) е най-стръмната и най-взискателна линия за катерене. „Перката на акулата“ започва от 1400 м и представлява масивна гранитна линия на североизточната страна, описана като „острието“. Изключителната му трудност се засилва от факта, че най-техничното му скално катерене е близо до върха, което означава, че всичко, което носите със себе си е необходимо да го качите дотам. Източната стена е описана като „едно от последните останали предизвикателства на алпинизма на големи стени“.
Първото успешно изкачване на маршрута беше направено през октомври 2011 г. от Конрад Анкер, Джими Чин и Ренан Йозтурк , същият екип, който се провали през 2008 г. Опитът беше направен само 5 месеца след като Йозтурк получи сериозна гръбначна фрактура и наранявания по време на каране на ски.
Те преодоляха травмата на Йозтурк и посочиха отличното време като основен фактор за успеха им, което беше признато и от световните рекорди на Гинес като първо изкачване от този връх. Експедицията се качва на върха на осмия ден и слиза от него три дни по-късно.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Ренан Йозтюрк – алпинист и автор на филми
През 2015 г. бе пуснат игралният филм Меру , който документира двата опита на екипа на Анкър по маршрута. Той включва кадри, направени от Чин и Йозтурк при двата неуспешни опита на изкачване на Меру.
