Родопите – безкрайна зелена шир от плискащи се една в друга вълни-върхове, където животът тече по законите на планината. А тези закони често осъждат на глад.
Известният родопски пътешественик и естествоизпитател Мечо Скараджи обаче знае как да оцелее. В случай, че му се наложи да бедства продължително време в планината, лишен от провизии, той ще приложи един трик, научен от пастирите в Източните Родопи.
Трикът се нарича “Капан за хвойнови дроздове” и с негова помощ успешно ще се снабдите с перната вечеря, ако не ви се ядат жаби от близкото блато.
Необходими материали: Три тънки, но здрави пръчки с дължина около 15 см, едната от тях – чатал с разклонения. Плосък камък с размери като дланта на автохтонен родопски дървосекач в разцвета на силите си.
Начин на действие: Логиката на капана е проста. Можем да си представим пръчките като шепталото или застопоряващия механизъм на пистолет, а камъкът – неговото взведено петле. Чрез много крехък баланс помежду си, пръчките задържат камъка изправен, докато някоя записана в Червената книга животинка не се завърти тъдява и не докосне специалната пръчка с чатала, която освобождава камъка от лостовата система, а птицата от земните ѝ мъки…
Приготвяне: Трите пръчки се скачват помежду си, така че да образуват формата на числото 4. Това става, по следния начин: Вертикалната пръчка (1) се подостря като дърводелски молив отгоре, а от едната страна на около ⅓ от дължината ѝ се издялква, така че да се получи равна и плоска повърхност.
Диагоналната пръчка (2) се подостря в долния край, а малко преди горния се изрязва V-образен законтрящ зъб. В него се пъха горният край на пръчка 1.
Хоризонталната пръчка (3) е тази с чатала. Подберете такъв с по-дълги и тънки клончета, защото те са спусъка на пистолета ни. В отдалечения от чатала край, сочещ навън от камъка, също се изрязва V-образна контра. Там се поставя заостреният връх на пръчка 2. В основата на чатала (той е ориентирън към камъка), от страната към изравнения участък от пръчка 1, се прави г-образно стъпалце, което застопорява целия механизъм когато с камъка затиснем горния връх на пръчка 2.
Общо взето се получава следното – пръчка 1 контактува с пръчка 2, която контактува с пръчка 3, която контактува с пръчка 1, а камъкът ги държи в равновесно положение докато “клиентът” не докосне с тялото си някое от мустачетата на чатала и не задейства спусъка.
Инсталация: При твърда почва слагате пръчка 1 директно на земята или ѝ подлагате по-малък плосък камък, ако почвата е нестабилна. Избирате сравнително открити участъци, а в качеството на примамка използвате различни горски плодове, шипки, разбира се хвойна – любимата храна на хвойновия дрозд и всякакви други, деликатеси, които ще докарат дребни животинки край капана, защото той може да се използва и за други форми на живот/храна.
Епитафия: Според Мечо Скараджи капанът се прави сравнително лесно и бързо ще му хванете цаката и ако сте се справили добре до вечерта може да сте се снабдили с няколко пилета. Хвойновият дрозд е неголяма птица с тегло около 80 до 140 грама, и за да се наядете Мечо Скараджи съветва да си подготвите няколко капана, разположени на различни места. Ще се наложи да проявите и търпеливост, а докато чакате можете все пак да се замислите за опцията да си наловите жаби от блатото…
