Ако си мислите, че автомагистрала “Хемус” е създадена като път на ужасите от ожесточени демони, то трябва да ви успокоим – съществуват и по-страшни места! Представяме ви така наречената памирска магистрала, простираща се на повече от 1200 км между Киргизстан и Таджикистан. Това е един от най-дивите пътища в света и разбираемо привлича безстрашни приключенци, готови да я прекосят или да оставят костите си там…
От Ош в Киргизстан до Душанбе в Таджикистан, магистралата се вие през диви пустини, заснежени планини и проходи на повече от 4000 м над моренцето. Бъдете сигурни, че докато прекосявате дивата лента по пътя си ще срещнете повече леопарди и овце, отколкото хора.
Спокойно можем да наречем придвижването по този маршрут “ходене по покрива на света”, защото с върхове от по над 7000 м Памир е надминат по височина само от Хималаите, Каракорум и Хиндокуш. Пък и местно название “Бам-и-дуня” означава точно това – покривът на света!
Това, което прави магистралата привлекателна за екстремистите е нестабилният терен, преминаващ през скалисти, земетръсни и свлачищни зони и общо взето никога не се знае кога буквално ще изгубите почва под краката си. Ето защо мотоциклетисти, велосипедисти и всякакви откачалки от цял свят дават мило и драго да се разходят там и да се насладят на невероятните пейзажи, борейки се с изненадите.
Построен от руснаците в средата на XIX век този път се застъпва и с една от главните артерии на оригиналния Път на коприната. Ето защо по маршрута все още могат да се видят останки от средновековни крепости, създадени за защита на пътуващите в региона търговци. По времето на СССР се вземат допълнителни мерки за укрепване и подобряване на пътя, но дори днес той е изграден основно от груба скала, пясък и прахоляк, а всеки опит за ремонт среща отпор от страна на агресивната ерозия и разрухата, породени от неблагоприятните климатични особености на региона.
Голяма част от маршрута преминава през коридора Вахан, който следва бушуващата река Пандж, ражделяща Таджикистан от Афганистан. В тази част пътя е заобиколен и от множество малки мюсюлмански селища, а завоите тук са такива, че понякога сантиметри делят гумата на превозното средство от отвесната пропаст.
Едноседмичното пътуване между отделните градове по пътя обаче винаги се отплаща със запомнящи се гледки към безбройните планински върхове и тюркоазените езера с пясъчни плажове, по които лениво се разхождат камили. Един от големите водоизточници по пътя е голямото сладководно езеро Яшикул, което е източник на риба и птиче месо за местните, а за туристите в този изцяло нетуристически район предлага възможности за разходка и бивакуване.
Без мантинели, с постоянен риск от свлачища и големи температурни скокове от минус до плюс безкрайност, преминаването на Памирската магистрала е изживяване, за което дълго ще си спомняте. Ако добавим и малкото населени места по пътя и огромните разстояния помежду им, смело можем да кажем, че този маршрут е само за истински подготвените пътешественици. Защото рисковете са твърде много, а леталният изход е твърде осезаем, при това без никой никога да разбере какво се е случило с вас. Успеете ли обаче ще сте възнаградени с най-невероятните спомени и гледки от приключението на живота ви!
