Ник Линдер: Световният рекордьор по гмуркане под лед

За нас като медийни приключенци колкото по-крайно е нечие забавление, толкова по-голям е интересът ни към него. А когато действието се развива по вода, на една глътка въздух и повърхността е скована от лед, за да може на всички да им е по-интересно какво ще стане – смятайте лигите ни за потекли!

Човекът, който ще ви представим днес извършва точно такива дейности, при това професионално! Запознайте се с Ник Линдер или фридайвърът, поставил рекорд за гмуркане под лед…

Здравей, Ник, ние сме списание 360° – медия за екстремни спортове и приключенски начин на живот. По тази причина сме сигурни, че на нашата аудитория ще ѝ е много интересно да се запознае с теб. Затова в началото бих те помолил да се представиш накратко.

Здравейте, казвам се Николай “Ник“ Линдер, аз съм професионален апнея гмуркач и живея с моето семейство (жена ми, две деца и куче) в Ройте до Фрайбург, в Югозападна Германия.

От колко време се занимаваш с фрийдайвинг? Как откри този спорт?

От дете се занимавам с плуване. Аз лесно се запалвам и през живота си съм пробвал  различни спортове – гимнастика, футбол, бейзбол, борба и още много други. През цялото това време обаче си останах верен на водните спортове. От тогава съм и част от DLRG*. Там част от програмата беше гмуркането на разстояние под вода със задържане на въздуха. При това упражнение винаги успявах напълно да се отпусна, всичките ми проблеми като лоши класни работи в училище например бързо изчезваха.

Колко време ти отне да навлезеш в същността на гмуркането със задържане на въздух (апнея) и да осъзнаеш, че това е твоят спорт?

Винаги ми е харесвало, но не знаех, че е отделен спорт. Бях гледал филма “Безкрайна синева“**, но не знаех, че и в Германия се провеждат подобни рекорди и състезания. Когато разбрах това, се мотивирах още повече.

Ти си световен рекордьор по гмуркане под лед със задържане на въздух. Кога го осъществи?

Рекордите, които имам, са няколко:

2018 г. – световен рекорд, 24 часа гмуркане по дължина, без плавници, отборно, 198,25 метра Фрайбург, Германия.

2013 г. – световен рекорд, гмуркане по дължина под лед без плавници, 84 м, Вайсензее, Австрия.

2013 г. – световен рекорд, гмуркане по дължина под лед без плавници, 77 м, Вайсензее, Австрия.

2011 г. – световен рекорд, гмуркане по дължина под лед с плавници, 108 м, Вайсензее, Австрия.

2011 г. – световен рекорд, гмуркане по дължина под лед с плавници, 103 м, Гарихтезее, Швейцария.

2010 г. – световен рекорд, гмуркане по дължина под лед без плавници, 68 м, Гарихтезее, Швейцария.

Колко опита направи, докато достигнеш до успеха?

В повечето случаи успявах от първия път, но през 2011 дупката в леда се оказа малко по-далече отколкото изглеждаше. Може да видите видео с това, което се случи.

Защо искаше да поставиш рекорд точно в гмуркането на дължина под лед?

Всъщност аз винаги съм правил много интересни (за мен) неща, имам предвид състезанията за време и разстояние. Повечето биваха признавани от водолазната общност, но извън нея никой не се интересуваше от това. При гмуркането под лед не беше така. Забелязах, че ледената покривка над мен и студът не ме стресират. Тогава просто пробвах един път, направих снимки и бях изненадан колко хора проявиха интерес към начинанието ми. По-късно прочетох и за рекорда на Кристиян Редл и си дадох сметка, че е напълно във възможностите ми да го подобря. Горе-долу по това време станах и малко по-известен и така се появиха спонсорите.

Много от хората знаят за опитите за гмуркане на голяма дълбочина с един дъх. Каква е разликата между дълбочинното гмуркане и това на дължина под лед?

Гмуркането надълбоко е удоволствие – след определена дълбочина идва моментът на свободно падане, тогава просто потъваш и се концентрираш върху отпускането на всеки мускул. Това е дълбока медитация и спокойствие. Гмуркането под лед се случва по-скоро в главата ти – много хора правят паралел между двата вида, защото и при двете дисциплини не можеш просто да си поемеш въздух, когато поискаш (както е при гмуркането на дължина в нормални условия например). Това обаче не е съвсем вярно – при дълбочинното гмуркане мога винаги да се откажа без това да влоши ситуацията ми защото пътят нагоре не е възпрепятстван от нищо, докато под леда трябва да си намеря отвор, за да изляза.

Гмуркането под лед, също така, е свързано с много повече работа и се изискват повече ментални умения, включително и резистентност към студа.

Вече изброи всичките ти рекорди до този момент. Ще ни разкажеш ли нещо и за останалите?

Освен тези, за които споменах, съм поставил и още няколко рекорда-шеги. Например най-дългата целувка под вода. На едно изложение, на дъното на един контейнер за водолази, жена ми ме целуваше (и обдишваше) повече от 20 минути. Освен това за Шоуто на Гинес на италианската телевизия поставих рекорда за най-дълго задържане на въздух, висейки от тавана с глава, потопена в аквариум.

Рекордът за най-дълго изплувана дължина със задържане на въздух в рамките на 24 часа също е мой. Беше истински кошмар за организиране, но и едно голямо удоволствие за мен. Тогава поканих гмуркачи от различни държави и беше интересно да счупим рекорда като отбор. Бяхме 12 състезатели и успяхме за 24 часа да преплуваме почти 200 км без плавници.

Как протича подготовката за поставяне на световен рекорд? Уверен ли си в силите си? 

Да, винаги съм сигурен, никога не трябва да се съмняваш в себе си! Макар че, в момента, в който обявиш опита си, обявяваш и възможността да не успееш…

Подготовката е с много тренировки и дисциплина. Ранно лягане, достатъчно сън, никаква консумация на алкохол. Допълнително към режима идва и тичане, плуване, каране на колело и още много други.

Силна ли е конкуренцията в родината ти Германия и в световен мащаб?

Има все повече апнея атлети, но броят на състезанията не е нараснал. Няма много състезатели. Аз например в момента съм треньор по овладяване на стреса, треньор по апнея, автор на книги и организатор на водолазни пътувания. Дори и аз не успявам да тренирам достатъчно, за да мога и на състезания да се явявам.

В кратко описание за теб разбрахме, че си създал и техника, в която комбинираш йога практика с водата. Как ти дойде идеята за нещо подобно?

Винаги ми е допадал фактът, че ние апнея гмуркачите може да се отпускаме на мига. Използваме много техники от медитацията и йога и притежаваме собствен механизъм за отпускане – тъй нареченият рефлекс на гмуркача. При апнеята използваме тези техники, за постигането на резултати. Когато си поел въздух само един път, трябва да си намалиш пулса максимално, в противен случай използваш твърде много кислород.

За мен бе логично следствие, че в случай на психическо изтощение, бърнаут, стрес и тн., тази техника може да намери приложение и извън гмуркането.

Какви са предимствата на тази техника?

Във водна среда имаме перфектната възможност за медитация, за самонаблюдение. Чрез водата в нас се възбужда рефлексът на гмуркача, ние сме по-леки и доминиращите сетива, зрение и слух, не работят. Ние сме изцяло сами със себе си. Йогите говорят, между другото, не за задържане на дъха, а за спиране на дишането. Те казват, че когато спреш да дишаш, отваряш прозорец навътре към теб.

Какво би казал на българската публика за гмуркането, защо според теб хората трябва да пробват апнеята поне веднъж в живота си?

Защото предлага на всички хора това, което търсят:

– Изживяване в природата – може да се доближиш много по-близо до животинския свят под вода.

– Отпускането и това да бъдеш сам със себе си.

– Предизвикателството да видиш колко време можеш да изкараш само с едно вдишване.

Какви са здравословните ползи от практикуването му?

Оптималното използване на белия дроб – мога да дишам по-дълбоко и по-добре. Освен това изчиства дробовете. Хора със заболявания на дихателните пътища биха имали голяма полза от това. Както и всички останали.

Това все пак е опасен спорт. Какво трябва да знае всеки преди да опита?

Посети специализиран курс и никога не се гмуркай сам! Повечето от загиналите гмуркачи са излизали сами.

Какво всъщност знаеш за България? Бил ли си тук?

Не, не съм бил никога. Наистина пътувам много, но в България не съм бил. По време на обучението ми за водолазен учител имаше инструктор от Черно море и съм имал колежка от София, но толкова. Поканете ме! Ще направя един курс :-)

А би ли искал да се гмуркаш тук?

Разбира се, стига да имам време.

Как се развива гмуркането като спорт?

Развива се в широчина. Преди бяха повече спартанските състезатели, днес между гмуркачите има и хора, които нямат интерес към състезания.

Как го виждаш след 5-10 години?

Гмуркането се развива постоянно и това е добре. Преди няколко години бях казал, че ще стане популярно като водолазния спорт. Ще има списания, книги, туроператори… В някаква степен, така и стана.

Какви са бъдещите ти цели? Може би още рекорди?

Няма да се опитвам да подобрявам още рекорди. Искам да продължа да мога да живея от апнея, да съм здрав и да се гмуркам.

Ако искаш да споделиш още нещо с нашите читатели, чувствай се свободен да го направиш…

Изучете апнея гмуркането, научете се да дишате съзнателно. Дишането и спирането на дишането са най-добрите начини да управлявате вашето състояние!

Благодаря ти за това интервю!

Аз благодаря за интереса!

*ДЛРГ на немски DLRG /Deutsche Lebens-Rettungs-Gesellschaft/, в превод Немско Oбщество за Спасяване на Живот, е организация от доброволци водни спасители, които на територията на Федерална Република Германия, извършват дейности по обучение, превенция и водно спасяване. Един от нормативите за прием е плуването на 25 м под вода на един дъх, за което и говори Ник.

** “Безкрайна синева“ е емблематичен филм от 1988 година за живота на двама от най-известните гмуркачи по онова време – Жак Майол и Енцо Майорка. Филмът е вдъхновил много фрийдаивъри да се захванат с този спорт.