НАСИМО: графити художникът

Представи се с няколко думи. Кой е Ernaste Nasimo?
Ernaste е едната личност в мен – графити художникът, артистът на улицата. Nasimo е този, който рисува картини, художникът в галерията.

Как започна да се занимаваш с графити?
Покрай един приятел в Търговище – с него бяхме скейтъри. Той се беше запалил по графитите, които гледаше по клиповете. Беше намерил отнякъде някакъв спрей и беше започнал да драска. Веднъж отидох с него, за да пробвам и аз. И така започнахме да драскаме – предимно свързано със скейт или някакви групи, копирахме от скейт филмите. Това правехме в началото – драскахме, вандалствахме. По-късно майката на този мой приятел донесе от Германия едно списание за графити и тогава вече направо изтрещяхме – не можехме да повярваме, не бяхме виждали такова нещо. Това се случи между 1995 и 1997 год. Едва тогава разбрахме, че трябва да си измислим име, да си слагаме таг. По-късно започнах да навлизам в изкуството – запознах се с художници, които ми показваха различни неща. Започнах да се интересувам от класическо изобразително изкуство. По някакъв начин обединих графитите с него и се получи нещо по-различно. Не съм го целял, просто така се случи. После толкова се запалих по рисуването, че влязох във факултета по изобразително изкуство в Търново.

Работиш в чужбина – с какво точно се занимаваш, какви са най-често проектите ти?
Работя, където ме повикат. Имало е моменти, когато съм рисувал някакви прасенца по стените на хората – кой каквото поиска. Случвало се е да няма никаква работа и тогава съм боядисвал стени. Постепенно хората започнаха да виждат нещата ми, започнаха да се обаждат за поръчки. Все повече хора избират този начин да рекламират.

Има ли работа за графити художници тук, в България?
Има, много даже. Хората стават все по-отворени към тези неща.

Оценява ли се това изкуство, как гледат хората на него? Сблъсквал ли си се с неодобрение или неразбиране?
Сблъсквал съм се, разбира се. Има хора, които не гледат – виждат ме, че драскам, и веднага реагират така, сякаш съм някакъв вандал. Без изобщо да видят какво правя. После идват и ми се извиняват. Свикнали са да не мислят, а директно да реагират, и то негативно.

Разкажи ми за котките.
Още когато съм се родил, родителите ми са взели една малка бяла котка, която живя с нас 16 години. Оттогава винаги сме имали котки. Сега имам четири.

Какво послание предаваш чрез образа на котката? Каква е нейната роля в работите ти?
Котката е двулична, също като хората – само че тя не го крие, а ние го крием. Има поверие, че котките виждат в два паралелни свята – древните египтяни са вярвали в това и са ги боготворели. В картините ми котката закриля, тя е пазител – гледа лошо, за да прогони злото.

А какъв е образът на жената?
Преди много рисувах жени, но тогава бях с малко по-различно мислене, гледах на жените по-повърхностно. Повлияни от порно индустрията, например, гледаме на жената като на обект – имаше един момент, когато рисувах точно това – възприемането на жената като някаква бездушна кукла, която можеш да си купиш. На външен вид е хубава, но отвътре е празна, няма душа. Другите портрети на жени съм ги рисувал, когато съм бил влюбен – изразявал съм това, което усещам.

Всеки един от нас може да бъде следващият Толстой, следващият Тесла или Моцарт, следващата Мадона. Всеки човек е творение на бог – отделно и уникално. Посланието, което отправям, е “Себереализирай се! Недей да спиш! Не вярвай на системата!”

Какво е работното ти място? Къде се случва всичко?
На едно тайно и уединено местенце, където никой не ме безпокои. Когато работя, не обичам да се занимавам с хиляди други неща, затова там няма интернет, няма телефон. Това е място, където мога да се вглъбя. Ако човек не се съсредоточи, не може да създава стойностни неща, които да имат послание.

Кое е нещото, което предаваш от себе си чрез графитите? Какво искаш да видят и разберат хората?
Чувствам се като проводник на идеите, които получавам. Когато човек иска да направи нещо, когато положи усилия, той го получава, дава му се от нещо по-висше от него. Предавам това, което получавам като усещане, като познание, като истина.

Какви планове имаш за бъдещето? Какво предстои?
Нямам планове – каквото има да се случва, ще се случи. Не целя да стана най-добрият в нещо. Искам да съм обикновен човек, който се изразява по свой собствен начин.