През 1922 г. е регистриран първият опит за достигане до най-високия връх в света. 21-ви май е денят, в който британска експедиция преминава границата на 8000 м, без наличието на допълнителен кислород. С това постижение членовете ѝ стават първите хора в света, които успяват да достигнат до подобна височина.
И ако трябва да сме по-точни, групата на Джордж Мелъри, Хауърд Самървел, Едуард Нортън и Хенри Моршед стъпва на 8225 м, малко под североизточния ръб на Еверест. Те са избрали този маршрут, тъй като в началото на 20 в. единственият вариант за изкачване е бил от страната на Тибет. Непал не е допускала на територията си чужденци от Западна Европа.
В деня, в който алпинистите се отправят към рекордната височина, обаче не преминава и без редица трудности. Още в самото му начало, когато се подготвят да тръгнат нагоре, една от раниците, в която е храната им, пада по склона. Хенри Моршед успява да я върне обратно, но това го довежда до предела на силите му и той решава, че не може да продължи нагоре с останалите.
Мелъри, Самървел и Нортън тръгват по северния ръб, като целта им е била да достигнат горния североизточен ръб. По време на изкачването им обаче са принудени да се изправят пред условия на обилен снеговалеж. Това ги принуждава да вземат трудното решение да се върнат обратно, въпреки че са били на 150 м под ръба.
След като поемат по обратния път, тримата алпинисти достигат мястото, където е останал Хенри Моршед. След това всички заедно започват да се спускат. И този път небезпрепятствено. Всички алпинисти, с изключение на Мелъри, се подхлъзват, което довежда до свличането им. Бързите реакции на Мелъри му помагат да ги задържи с въжето си, преди да са се случили инциденти. След това достигат успешно Лагер 5 по тъмно, а на следващия ден започват и спускането си от Северното седло.
Първото използване на допълнителен кислород
С връщането обратно на четиримата алпинисти, експедицията не завършва. Ден след като част от групата е достигнала рекордната височина, Джордж Финч и Джефри Брус също тръгват по северния ръб. Този път те стигат още по-високо – 8320 м, но разликата този път е съществена, тъй като те стават първите хора, които се изкачват с помощта на допълнителен кислород. Там обаче Брус среща трудности с кислородната си система, което възпира алпинистите да продължат нагоре, и следователно те се връщат.
Разузнавателната експедиция през 1921 г.
Експедицията през 1922 г. е била възможна благодарение на предишния опит на британските алпинисти, който те получават година по-рано. Тогава те отиват в Хималаите с разузнавателна цел, за да изследват региона на най-високия връх в света и да разберат дали има маршрути към него. Най-високото място, което достигат тогава, е Северното седло на 7020 м, откъдето се връщат заради силни ветрове. По време на тази експедиция Джордж Мелъри стига до заключението, че изкачването по североизточния ръб ще е трудно и дълго, но не и невъзможно.
Какво се случва, след като алпинистите се завръщат в родината си през 1922 г.?
Тъй като едно от големите постижения за времето си вече е било факт, Джордж Мелъри и Джордж Финч започват обиколка на Англия, по време на която представят експедицията си. Пътуването им е било с две основни цели – да заинтригуват все повече хора и да съберат средства, с които да финансират следващото си връщане в най-високата планина в света.
Освен това Мелъри пътува и в САЩ в периода на три месеца, където всъщност е попитан защо иска да изкачи Еверест. Отговорът е бил кратък и ясен и остава в съзнанието на хората и до днес: „Защото е там“.
