Само преди часове от Непал дойде и приятна новина. Алпинистът от Сливен – Атанас Скатов е осъществил успешно изкачване на шестия по височина връх – Чо Ойю /8201 м/.
Както съобщихме преди месец, на 6 април, освен Боян Петров, за Хималаите замина и Наско. В предмусонния период на Хималаите и той имаше в плановете си сериозни цели – изкачване на Чо Ойю в алпийски стил, без ползване на допълнителен кислород и личен шерп. Втората му цел за този сезон също предизвиква сериозно внимание, защото тя отново е Еверест, но вече без кислород. Както е известно, в досегашните си изкачвания той не се отказваше от горните предимства.
Сега, когато зад гърба си има шест изкачвания на пет осемхилядника, и той бе решил да катери върховете по чисто алпийските правила. В близо месечния си престой в базовия лагер и Наско не е бил пощаден откъм метеорологичните капризи. Въпреки това бавно и упорито провежда аклиматизацията и търпеливо изчаква смиляването на природата. Преживял е и епопеята „Шиша Пангма” и накрая, когато нещата потръгват, Наско предприема решителния щурм. Е, нали все пак се намира в Хималаите, имало е ветрове, студове, но в поносима доза. И ето, че на 13 май, Наско за седми път стъпва на връх, извисил снага над 8-те хиляди метра.
На 24 май 2014 г. д-р Атанас Скатов започна своя път от Еверест, изкачвайки го от север. Тогава за мнозина това бе голямата изненада. Беше се появило едно име, непознато за алпинистите, но както се оказа впоследствие, то се наложи, и всяка една негова експедиция към Хималаите се очакваше с интерес, който за щастие се оправдаваше. Така дойдоха и следващите успехи – Манаслу /01.10.2015 г./, Анапурна /01.05.2016/, Макалу /23.05.2016 г./, Лхотце /16.05.2017 г./ и отново Еверест /22.05.2017 г./, този път от юг. И ето, че Наско отново ни зарадва с шестия си осемхилядник – Чо Ойю /13.05.2018 г./, като този път изкачването му е без шерпи и ползването на допълнителен кислород. Тук обаче се налага една поправка, защото това право се полага на Петко Тотев, изкачил върха без кислород още на 4 май 2004 г
Чо Ойю е добре познат на българските алпинисти, защото още на 1 октомври 1991 г. върхът бе изкачен от Йорданка Димитрова и Борислав Димитров, при което Данчето стана първата българка, стъпила на връх над 8-те хиляди метра. Осем години след това на върха е и Дойчин Василев /17.05.1999 г./, последван от още четирима българи – Петко Тотев, Петя и Камен Колчеви и Жеко Вътев, като това става на 4 май 2007 г. Година преди Наско, на върха е и Богдан Велев /29.09.2014 г./ – един българин, който от години живее и работи във Франция.
Както бях отбелязал, преди месец в предмусонния период на Хималаите, не само Боян, но и Наско си бяха поставили високи цели. Наско изпълни първата и то точно така както я бе замислил – без шерпи, без кислород и без предсварително изграждане на междинни лагери. Сега остава и втората му цел – трето изкачване на Еверест. „Нали все още няма българин с три изкачвания на Еверест?” – ме бе попитал, преди да отлети за Непал.
Въпреки че е много изморен, в базовия лагер, Скатов отново потвърди намерението си за трето изкачване на първия връх на планетата.
С това изкачване връх Чо Ойю се нарежда на второ място след Еверест по броя на българските изкачвания – 8 за шестия по височина осемхилядник срещу 12 за първенеца в света.
