Защо бягане? Ами като за начало, защото няма много други спортове, които да не ни костват почти нищо, да може да ги практикуваме навсякъде и да имат толкова много ползи. А и да кажем, че е може би най-естествената дейност за човека – с тази разлика, че не ни гони лъв, нали. Но пък ни гонят други, не по-малко страшни заплахи – като например заболяванията на сърдечно-съдовата система, по които държим първото място в Европа. А бягането, заедно с други аеробни дейности, е най-добрият начин да се предпазим. Ако никога досега не сте бягали, със сигурност няма да е толкова лесно да ви зарибим. Може да ви е интересно и полезно обаче да разберете как, защо и кога бягат някои от хората, които са посветили живота си на този спорт. Един от тях е Шабан Мустафа, който има дълъг списък от постижения в планинското бягане и продължава да го допълва непрекъснато.
Професия: Педагогика на обучението по физическо възпитание
Местоживеене: с.Костен, община Сунгурларе, област Бургас
Достъп до мястото за тичане: Местата са най-различни, главно в района на с.Костен и Сунгурларе
Ежедневни маршрути: Сутрин в Сунгурларе на равно в тревна площ, тъй като работя в града като началник на Отдел „Спорт и Туризъм“ към общината. След работа се прибирам в с.Костен, където си правя планинското бягане или скоростна тренировка по асфалт.
Средно на седмица: Между 100 и 140 км.
Време на деня: Много зависи от работата ми, особено сутрешната тренировка. Понякога тя започва в 8 ч., но може да бъде и на обяд. Втората ми тренировка е от 18-18:30 ч.
Сезони: Пролет, лято, есен. Единствено през зимния период намалявам обема и интензивността с цел да ми се възстанови организма от натрупаните състезания.
Терен: Обичам да бягам на най различни терени, комбинирам асфалт, черни пътища, стръмни наклони, горски пътеки и др.
Най-дълго без спиране: 55 км.
Най-високо: 3000 метра денивелация.
Състезания: Участвам на най-различни състезания, като започнеш от зала – 3000 м, на открито – 5000 и 10 000 м. Участвам и в полумаратони, маратони, планински бягания на къса и дълга дистанция и планински маратони в чужбина.
Постижения:
Петкратен шампион на България по маратон.
Победител в Софийския маратон през 2012 г.
Двукратен шампион в маратон Анталия-Турция през 2014 и 2015 г.
Два пъти шампион на България по полумаратон.
Три пъти шампион на България по планинско бягане.
Вицешампион на Балканско първенство по маратон през 2012.
4 пъти бронзов медалист от балкански първенства по маратон и полумаратон.
През 2013 г. 9-о място на Европейското първенство по планинско бягане къса дистанция.
Четвърто място на Световно първенство по планинско бягане на дълга дистанция в Швейцария през 2015 г. Зермат маратон. Именно на този маратон през 2014 г. постигнах най-високия резултат, класирайки се на трето място, а през 2013 г. направих дебюта си на планинския маратон в един от най-силните планински маратони в света – Юнгфрау пак в Швейцария – класирах се на осмо място. През 2014 г. на същия маратон се класирах на четвърто място.
Държа рекордите за най-бързо изкачване към високите върхове в България: Калофер-връх Ботев, Банско-връх Вихрен, Самоков-връх Мусала и НДК-Черни връх.
През 2014 г. бях избран за атлет на годината на списание Атлетика от читателите.
Лични проекти: Засега лични проекти нямам, но имам мечта – ще гоня медал от Световното първенство по планинско бягане на дълга дистанция и искам да се кача на почетната стълбичка на големите планински маратони из Европа. На 12.09.2015 г. ще взема отново участие на планинския маратон Юнгфрау в Швейцария.
Хранене: Ям каквото ми се яде. Единствено правя хранителен режим 8 дни преди голямо състезание. Първите 3 дни ям само белтъци, вторите 3 дни само въглехидрати и последните два дни заедно с въглехидратите ям и около 700 грама мед.
Техника на тичане: Пета-пръсти и леко приведен напред.
Обувки: МИЗУНО
Други спортове: Не.
Не мога да си представя живот без бягане. Дори някой ден, ако се откажа да участвам в състезания, искам да продължа да бягам за здраве.
Старая се да съчетавам работата и бягането. Колкото и да е трудно това обаче, успехите са на яве. Няма ден, в който да не бягам, защото с много труд съм постигнал тези резултати и едно изпускане на тренировка означава крачка назад, а и вече на тези години трудно се връща формата (роден съм през 1978 г.). Бягането ми е дало много, най-вече здраве, уважение. Единствено ми взе най-хубавите студентски години. Когато колегите ми ходеха да се веселят някъде, аз не можех – бях изморен. Знаех само тренировките и учението. Не се оплаквам обаче, благодарение на бягането завърших образованието си и сега съм на работа.
При мен най-хубавото е, че нямам свободно време да ходя някъде на подготовка, не знам какво е това лагер от много години, но за сметка на това постигнах много по-добри резултати от останалите състезатели, които само с това се занимават.
