Маги и Цветин са двама пътешественици, посветени на пешеходното и автостоп изучаване на планетата и нейните хора. От април 2015 до декември 2018 г. осъществяват наземно пътешествие, което има за цел достигането на възможно най-източната, спрямо България точка, до която да успеят да достигнат без да използват самолет и платен транспорт.
Така достигат до остров Фиджи насред Тихия океан, разположен на 180-тия меридиан, точно на срещуположната страна на земното кълбо спрямо Лондон. Мореплават на борда на яхти, платноходи и фериботи, които „лодкостопират“ из различните островни пристанища на Меланезия.
Миналата година успешно се завръщат в Европа по северния азиатски път през
монголските и централно азиатските степи, осъществявайки проекта си „По стъпките на прабългарите“. Целта и вдъхновението на всеки един ден на пътя им е комуникацията с местни общности, от които черпят ценен опит, както и експедициите в изолирани диви местности за неограничени периоди от време. Пътешествията си описват в блога на Вълшебния Керван.
Представяме ви любима тяхна експедиция от тропичната джунгла на Малайзия.
Къде: Национален парк Таман Негара Паханг, Западна Малайзия.
На територията на парка се намира една от най-старите екваториални дъждовни гори на планетата, на възраст 130 млн. години.
Кога: Март 2016 година.
Експедицията предвижда изкачването на връх Гунунг Тахан висок скромните 2107 метра, но считан за един от най-трудно достижимите върхове на Малайзия. Върхът отстои на 55 километра от входа на парка, като изкачването му и слизането от северозападната му страна отнемат осем дена.
Как: Без водач, без GPS и без детайлна карта на парка.
Маги и Цветин проникват в сърцевината на парка без разрешително, за да избегнат
задължителния водач. Носят всичките си провизии за 10 дена на гръб и се осланят
единствено на ориентация по компас и туристическа карта на парка.
Екипировка: гумени ботуши, мачете, запалка и разбира се палатка.
Гумените ботуши и чорапи, напоени със сол предпазват от пиявиците, които са навсякъде по горския под, в очакване на топлокръвни жертви. Мачетето помага при разчистването на пътеката от лиани, разчистването на мястото за бивак и евентуална защита от диви животни. Запалката осигурява огън, който най-често е почти невъзможно да се запали в изключително влажните условия на дъждовната гора.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Мачетето: Безкомпромисно полезният инструмент
Опасности: Пиявици, тигри, кралска кобра, туземното племе батек, обитаващо централната част на парка и скално екстремно изкачване преди върха.
Всички пътеводители и управата на парка единодушно препоръчват този преход да се избягва поради високата степен на трудност и отдалечеността на централните части от цивилизацията и възможност за оказване на помощ.
Извадки от дневниците на Вълшебния Керван:
Ден 1
„Усещането да вървиш в джунгла е невероятно. Огромни дървета с причудливи стволове и коренища протягат клони сякаш до небето. Най-високият слой на джунглата достига височина над 50 м. Отвсякъде висят лиани дебели колкото човешко бедро. Странни растения с огромни листа, надвесени над пътеката, те дебнат да залитнеш и да се хванеш за бодливите им стволове. Сумрачно и мистично е, а какофонията от звуци направо те проглушава.
Вървим доста внимателно, веднъж заради двадесетината вида отровни змии, сред които и кралската кобра, както и наличието на тигри и носорози и второ заради желанието ни да ги зърнем, ако имаме тази възможност. Пълно е още с какви ли не видове бозайници, сърни и елени, тапири, летящи катерици, лемури и много други.“
Ден 2
„Пътеката вървеше напред по билото хълм след хълм, не знаеше що е заобикаляне, още пък по-малко що е серпентина. Така хълмче след хълмче нагоре-надолу, а раниците ни тежат, натоварени допълнително с по 3 литра вода, защото не знаем дали и кога ще има.
Започна да ни се взима здравето. Звукът на цикадите ни проглушаваше, гибоните издаваха постепенно засилващи се викове „уууи-ууууи-уууи…“
Ден 3
„Вече на свечеряване забелязваме странни бамбукови салове, овързани с лико, небрежно изоставени насред реката. Очевидно има батеци някъде наоколо. Докато се озъртахме да видим къде е пътеката, от другата страна се появи силует на човек, който ловко и бързо се скри от нас и повече не го видяхме. Със сигурност беше батек. Други хора освен тях и нас няма в радиус от 30-40 километра гъста джунгла. Адреналинът ни се покачва, защото не знаем какви са батеците и дали няма да са злонамерени към нас.“
Ден 4
„На следващия ден отново се замотаваме. Трябва да преваряваме 4 литра вода, която се налага и да охлаждаме, за да може да се налее после в пластмасовите бутилки. Раниците ни са много тежки и заради допълнителната вода в тях.
Оставаме без дъх. По скалите започнаха да се появяват осигурителни въжета.Джунглата се променя коренно. Големите дървета изчезват. Появяват се странни треви и храсти, камъните са покрити с мъхове.
Започваме да вървим по тясно било, а отстрани склоновете са изключително стръмни. Наклонът на пътеката продължава да е много голям и усещането, че ще припаднем от изтощение всеки момент не ни напуска през целия път.“
Ден 5
„Оказва се, че всъщност изкачването може да бъде доста по-гадно от вчерашното. Става още по-стръмно, почти отвесно. Започва нещо средно между скално катерене
подпомогнато от хватки от криви, но здрави корени на дървета. Алпийско въже следва
пътеката почти през цялото време.
Преуморени сме, болят ни мускулите и нямаме сили, заради скромните дажби храна. Бавно драпаме нагоре. Хубавото е, че гората е адски красива. За първи път ни се открива гледка от високо на цялата планинска верига.“
Ден 6
„Сутринта всичко е абсолютно мокро и е доста студено. Оправяме набързо и тръгваме
нагоре. Нямаме търпение да изкачим най-сетне върха. Намираме се над слоя от облаци. Невероятно красиво е – като море.
По пътя откриваме огромна локва с бистра вода и не се сдържаме. Спираме за душ. Не сме се къпали от два-три дни. След къпането ни просветва пред очите.
Стигаме върха за около час. Батерията на апарата издържа за последни снимки на върха. Всичко е покрито с облаци, които бавно пълзят към нас.
Шест дена, 55 километра, 22 часа изкачване от подножието на планината. Дори след като бяхме в Хималаите, това ще остане един от най-трудните преходи, които сме правили.
Не е за вярване, че Гунунг Тахан е само 2107 метра н.в.“
Ден 7
„Вече беше почти тъмно. Както си вървяхме преуморени и мълчаливи, разтърсващ звук
буквално ни смрази до мозъка на костите ни. Спогледахме се ококорено. Да, без съмнение това е тигър. На не повече от 200-300 метра от нас, в посока на къщичката, където се чудехме дали да не останем да спим, се чу втори протяжен рев, каращ земята под нас да вибрира. „Небрежно“ ускорихме крачка. Трети рев взриви адреналинова бомба в кръвта ни.
Извадихме челниците. Аз запасах мачетето, просто за всеки случай. С доста бодра стъпка поехме към щаб квартирата“ на парка…“
Маги и Цветин подготвят следващото си пътешествие от края на ноември тази година. Смятат да пресекат Африканския континент пеш и на автостоп с крайна точка Мозамбик или дюните на Намибия, според както им посочи пътят.
